
Ваксини
Ваксинация (имунизация), представлява специфична профилактика, повишаваща невъзприемчивостта на населението към заразни заболявания. В България населението се имунизира задължително срещу 9 инфекциозни заболявания.

Какво съдържат ваксините?
Основните съставки са:
отслабен (атенюиран) жив или нежив (инактивиран) щам на инфекциозен агент или части от него-антигени.
Помощните вещества са:
формалдехид – за инактивиране на микроба или токсина и предпазва от замърсяване на ваксината при производството;
феноксиетанол- консервант*,натриев глутамат, полисорбат-стабилизатор*, алуминиеви съединения- адюванти*, антибиотици- предотвратяват бактериално замърсяване и много други.
*Адюванти- използват се,за да усилят имунния отговор на организма.
*Консервант- предпазва ваксината от бактериално и гъбично замърсяване при производството и съхранението.
*Стабилизатор- запазва качествата на ваксината по време на производството и след това по време на съхранението й.
Видове ваксини
Според броя на антигените към един причинител на заболяване-микроб, патоген или инфекциозен агент,се разделят на:
моновалентни- съдържат един щам на микроба;
поливалентни- съдържат повече от един щам на микроба;
Според броя на антигените, принадлежащи към различни причинители:
моноваксини- съдържат антигени само на един причинител на заболяване;
комбинирани многокомпонентни- съдържат антигени на повече от един причинител на заболяване;
Инактивирани – получени от убити или инактивирани микроорганизми;
Живи атенюирани – отслабени по такъв начин, че да не предизвикват заболяване;
Субюнитни – включващи отделни сегменти от патогена;
Конюгирани – състоящи се от полизахарид прикрепен към бактериален протеин;
Токсоиди – съставени от инактивиран токсин;
Рекомбинантни векторни ваксини;
ДНК ваксини- гените на микробите се изследват от учените и се създадат ДНК ваксина срещу него. ДНК ваксината не може да предизвика инфекция, защото съдържа само копия на няколко гени на инфекциозен агент.

Действие
Ваксините се прилагат с профилактична и терапевтична цел. Профилактичните ваксини предотвратяват възникване на определена инфекция,а терапевтичните се използват за лечение на болни пациенти с отслабена имунна система и с цел предпазване от разпространение.
Ваксинирането е метод, при които имунната система е изложена на антиген под формата на инактивиран (нежив) токсин или атенюиран (отслабен) патоген с цел Т и В-клетки да разпознаят антигена и да изградят трайна имунологична памет на организма. Имунизацията не причинява заболяване, но подпомага имунната система на здравия гостоприемник към първичен отговор срещу епитопите (протеинови антигени) на модифициран (променен) имуноген и това води до голям брой паметови В и Т-клетки.
През 20-ти век са открити нови вирусни ваксини срещу жълта треска, полиомиелит, морбили, грип, паротит и рубеола.
Това води до сериозни открития,свързани с патогенезата на инфекцията, в кои компоненти на организма се проявява болестта (инфекциозност, вирулентност и патогенност) ,а те от своя страна определят изграждането на силен имунитет.
След тези научни изследвания се създават безопасни и ефективни имунизиращи средства.

Приложение
Живите ваксини се използват за предпазване от следните заболявания:
Морбили;
Паротит;
Рубеола (комбинирана ваксина);
Ротавирусна инфекция;
Едра шарка;
Дребна шарка;
Жълта треска.
Инактивираните ваксини се използват за предпазване от следните заболявания:
Хепатит А;
Грип;
Полиомиелит;
Бяс.
Субюнитните, рекомбинантните, полизахаридните и конюгатните ваксини използват определени части от патогена – негови протеини, въглехидрати или капсида (обвивката).
Те дават силен имунен отговор,затова се прилагат срещу:
Инфекция с хемофилус инфлуенце тип Б;
Хепатит Б;
HPV (човешки папилома вирус);
Коклюш;
Пневмококова инфекция;
Менингококова инфекция;
Херпес зостер.
Токсоидните ваксини са насочени към токсина. Те се използват срещу:
Дифтерия;
Тетанус.
ДНК ваксини
Тази ваксина предизвиква силен имунен отговор на антитялото към свободния антиген, който се секретира от клетките и също има силен отговор срещу микробните антигени върху клетъчните повърхности.
Рекомбинантните векторни ваксини са експериментални и подобни на ДНК ваксините, но се използва атенюиран (отслабен) вирус или бактерия за въвеждане на микробна ДНК в клетките.
Имунизационен календар на Република България 2024
Ваксина срещу – прием | Вид ваксина | Родени | Навършена възраст (от) | Забележки |
---|---|---|---|---|
хепатит Б – I прием | рекомбинантна хепатит Б ваксина | м.12.2023/2024 | 0-24 ч | |
туберкулоза – I прием | БЦЖ ваксина | м.12.2023/2024 | 48 ч | |
дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хепатит Б и хемофилус инфлуенце тип Б – I прием | Комбинирана шесткомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, рекомбинантна хепатит Б ваксина, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Б | м.11.2023 – м. 11.2024 | 6 седмици* | считано от 07.05.2024 г. До 06.05.2024 г. навършената възраст е 2 месеца |
ваксина срещу пневмококи – I прием | Конюгирана пневмококова ваксина | м.11.2023 – м. 11.2024 | 6 седмици* | считано от 07.05.2024 г. До 06.05.2024 г. навършената възраст е 2 месеца |
дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хепатит Б и хемофилус инфлуенце тип Б – II прием | Комбинирана шесткомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, рекомбинантна хепатит Б ваксина, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Б | м.10.2023 – м.10.2024 | 10 седмици* | считано от 07.05.2024 г. До 06.05.2024 г. навършената възраст е 3 месеца |
дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хепатит Б и хемофилус инфлуенце тип Б – III прием | Комбинирана шесткомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, рекомбинантна хепатит Б ваксина, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Б | м.09.2023 – м.09.2024 | 14 седмици* | считано от 07.05.2024 г. До 06.05.2024 г. навършената възраст е 4 месеца |
пневмококи – II прием | Конюгирана пневмококова ваксина | м.09.2023 – м.09.2024 | 14 седмици* | считано от 07.05.2024 г. До 06.05.2024 г. навършената възраст е 4 месеца |
Проверка за белег след имунизация срещу туберкулоза след раждане. На децата без белег се прави проба Манту (5 МЕ ППД) и при отрицателна реакция (диаметър на уплътнението равен или по-малък от 5мм) се прилага ваксина BCG | БЦЖ ваксина | м.06.2023 – м.05.2025 | 7 месеца | |
пневмококи – III прием | Конюгирана пневмококова ваксина | 2023 | 12 месеца | |
ваксина срещу морбили, паротит и рубеола – I прием | триваксина морбили-паротит-рубеола | м.12.2022-м.11.2023 | 13 месеца | |
дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б – IV прием | Комбинирана петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу Хемофилус инфлуенце тип Б | м.09.2022-м.08.2023 | 16 месеца | |
дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит – V прием | комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (безклетъчна компонента) и полиомиелит (инактивирана) | 2018 | 5-6 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която детето навършва 6 г. |
туберкулоза (при отрицателна проба Манту) – II прием | БЦЖ ваксина | 2017 | 6-7 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която детето навършва 7 г. |
морбили, паротит и рубеола – II прием | триваксина морбили-паротит-рубеола | 2012 | 11-12 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която детето навършва 12 г. |
дифтерия, тетанус и коклюш – VI прием | Комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ацелуларна компонента) с намалено антигенно съдържание | 2012 | 11-12 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която детето навършва 12 г. |
тетанус и дифтерия – VII прием | ТД ваксина | 2007 | 16-17 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която детето навършва 17 г. |
тетанус и дифтерия – VIII прием | ТД ваксина | 1999 | 24-25 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която лицето навършва 25 г. |
тетанус и дифтерия – IX прием | ТД ваксина | 1989 | 34-35 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която лицето навършва 35 г. |
тетанус и дифтерия – X прием | ТД ваксина | 1979 | 44-45 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която лицето навършва 45 г. |
тетанус и дифтерия – XI прием | ТД ваксина | 1969 | 55-65 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която лицето навършва 55 г. |
тетанус и дифтерия – XII прием | ТД ваксина | 1959 | 64-65 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която лицето навършва 65 г. |
тетанус и дифтерия – XIII прием | ТД ваксина | 1949 | 74-75 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която лицето навършва 75 г. |
тетанус и дифтерия – XIV прием | ТД ваксина | 1939 | 84-85 г. | Ваксината се прилага в календарната година, в която лицето навършва 85 г. и повече |
Ако,за хепатит Б се използва само монопрепарат (Енжерикс), дозите са 3 – в първите 24 часа след раждането, на 1 месец и на 6-месечна възраст. Иначе,от втората доза влиза в състава и многокомпонентна ваксина и дозите стават общо 4.
** Според последните промени в Наредба 15 за имунизациите, може да се прилагат различни марки и видове моноваксини или комбинирани многокомпонентни такива, като не се уточнява колко на брой, важното е общо те да съдържат антигените, които се изискват за определена възраст.
Ваксинациите над 6-годишна възраст се правят в календарната година при навършване на възрастта.
Ваксината срещу пневмококови инфекции на третия месец не се прилага при децата, родени след 31.12.2019 година.

Какви са възможните нежелани реакции след ваксинация?
Нежеланите реакции след ваксинация се разделят на локални и системни (според разпространението), леки и тежки (според силата на реакцията), по-леки и сериозни (според изхода от тях). Много е важно да се предприемат бързи и адекватни мерки за овладяване на състоянието,ако то се влошава!
Спрямо честотата си се разделят на: много чести, чести, нечести, редки и много редки.
Най-честите са болка, зачервяване,подуване на мястото на приложение и невисока температура. Те преминават бързо и са считани за нормална реакция на организма. Всички други реакции, различаващи се по тежест и характеристики от горепосочените, трябва да бъдат взети под внимание, да се уведоми личния лекар, който да назначи терапия и да съобщи за нежеланите реакции в РЗИ. Ако се налага,се посещава спешен център!
Ваксините крият риск от развитие на алергична реакция,заради състава си. Тежките алергични реакции са рядко срещани,но могат да се проявят до 3 дни след ваксинация, а анафилактичен шок и анафилактоидна реакция – до 12 часа.
Независимо от тежестта, алергичната реакция изисква спешно посещение при лекар! Добре е да се установи коя ваксинална съставка се явява алерген за организма.
Наличието на такава реакция изключва поставяне на същата ваксина, а вероятно и на други.
Дори,при приема на противоалергично лекарство не е гаранция, че реакцията няма да се повтори и че тя няма да е по-сериозна от предишната.
Противоалергичният медикамент,може да компрометира имунния отговор към ваксината,което обезсмисля прилагането й.
Възможно е дете да отключи автоимунно или друго заболяване от ваксина, като това е описано подробно в листовките. Най-уязвими са децата,които са генетично предразположените към определени заболявания.
Сериозни нежелани реакции,които трябва да се съобщят,според Приложение 10а към чл. 27, т. 5 от Наредба 15/2005 за имунизациите, са:
Менингит, енцефалит, тромбоцитопения (най-често се проявява до 30 дни след ваксина), гърчове с или без температура, продължаващ над 3 часа плач,продължителна температура над 38 градуса,тежки локални реакции, болки в ставите,колапс,сепсис,персистиращи обриви,токсичен шок,развитие на синдром и всеки смъртен случай, възникнал до 4 седмици след ваксинация,при който не могат да се посочат други причини за смъртта.
